Тя е сред символите на града. Обявена е за произведение на парковото изкуство. На север Морската градина граничи с парка на държавно-правителствената резиденция Евксиноград. Тези 2 парка имат сравнително еднаква площ от около 820 дка. Разликата между тях е, че Морската градина се посещава от около половин милион души, а паркът на Евксиноград е за ползване само от президентството и правителството и се поддържа много по-добре.
История
До средата на XIX век районът на Морската градина е бил голо поле, извън крепостните очертания на града, с няколко кавака, под които пладнува махленският добитък. Само в района на Военноморския музей (тогава Ени куле табия) има лозя и малка градина, наречена Кървавата градина (Канлъ бахча) заради убит в района градинар. Наблизо се намирали скотобойните на града. Под Пантеона имало френски гробища, където били погребани умрелите от холерата през 1854 г. френски войници, в съседство на старите градски гробища. Сметта от града се изхвърляла по морския бряг.
През пролетта на 1862 г. Хафъз Еюб, председател на местния търговски съвет, с подкрепата на мюлиазима (кмета) на града Халил ефенди и на турския комендант на града Саид паша, нарежда заграждането с плет от храсти на десетина декара за общинска градина (Белидие бахча). Тя представлявала зеленчукова градина в района на сегашния вход-колонада, като по-късно е разширена с още 4 декара, където се посаждат вишневи дръвчета и нови овошки, липи и кестени.
Скоро след Освобождението, през 1881 г., кметът на Варна Михаил Колони предлага да се създаде градска градина около театъра и приморски парк. Идеята му се възприема с присмех и недоверие от местния парламент, който отпуска незначителна сума за начинанието. Настойчивостта на кмета и част от обкръжението му обаче постепенно се увенчават с успех. Обособени са 26 декара парк и са засадени 130 дървета. Известният археолог Карел Шкорпил, който живее във Варна, кани по настояване на общината чешкия паркостроител Антон Новак, прославил се с изграждането на дворците Шонбрун и Белведере във Виена. Архитектът взима присърце възложената му задача и мястото бързо е почистено, картографирано и са засадени първите редки растения.
На 7 март 1897 г. общинският съвет решава да направи водоскок зад бюфета (на мястото на сегашното „Морско казино“). Постепенно морската градина нараства, а Варна се развива като курортен и балнеоложки център. През 1912 – 1913 г. са изградени няколко чешми и осветление по алеите. През 1908 г. е решено да се създаде алея на възрожденците. Издигнати са паметници на най-великите българи – Христо Ботев, Васил Левски, св. Паисий Хилендарски, Георги Раковски, Любен Каравелов, Стефан Караджа, Георги Бенковски, Панайот Волов, Софроний Врачански, Неофит Бозвели, Антим I, Петър Берон, Константин Фотинов, Васил Априлов, Петко Славейков, братя Миладинови, Гаврил Кръстевич и Тодор Икономов.
В най-високата част на възрожденската алея през социализма е построен партиен паметник, наречен Пантеона, и създадена алея на загиналите антифашисти. Уникална е традицията за засаждане на иглолистни растения от руски космонавти, гостували на Варна. И днес край Пантеона расте дървото, засадено от първия български космонавт Георги Иванов. Първото дърво е засадено от първия космонавт Юри Гагарин.
През 1906 г. започва строежът на една от най-известните забележителности на града – Аквариума (Морската биологична станция), днес Институт по рибни ресурси към ССА. През 1928 г. в Морската градина вече функционират тенис корт и игрище. През 1950-те години в Морската градина намира своя съвременен дом Музеят на Военноморския флот. Днес, с името Военноморски музей, той е сред Стоте национални туристически обекта.
На 30 април 1961 г. е открита зоологическа градина. Първият ѝ обитател е мечокът Максим, подарен от моряците от ескадрения миноносец „Георги Димитров“. В преустроена сграда на армията се нанася Природо-научният музей на Варна. През 1968 г. е построена и астрономическата обсерватория. На входа на Морската градина след колонадата е изграден слънчев часовник, стилизирано изобразяващ излитащ лебед.
